Никога не бях правила чийзкейк с печене на водна баня. Изпитвах някак си страх – да не би да объркам нещо. В интерес на истината винаги ми се струваше, че такъв тип чийзкейк е подобен на крем карамел. А аз крем карамел никога не съм правила. Това печене на водна баня и най-вече самото карамелизиране на захарта ме плашат, много. Купих си силиконова форма за яйца с идеята да опитам дали ще се получат шоколадови и понеже са мънички, реших да опитам рецепта за чийзкейк с печене. Така ако нещо се объркаше нямаше да си скубя косите, че много материал съм изхвърлила.
За рецепта използвах този източник, но колкото и да адаптирах и пресмятах, от сместа ми остана. Чудих се какво да я правя, но в крайна сметка реших да я изпека, но не на водна баня. Така щях да видя и има ли разлика в крайният продукт само от печенето. Е-е има! Горещо препоръчвам печенето да става на водна баня. Така чийзкейка е кремест и не е сух, за разлика от изпечения без водна баня.
Необходими продукти:
336 гр. сирене крема
200 гр. захар
100 мл. течна сладкарска сметана
2 яйца – средна големина
1 капсула течна ванилия
бои – по ваш избор
Начин на приготвяне:
В блендера на кухненския робот смесете всички продукти и на пулс бутон разбъркайте докато стане на гладка смес. В чашки или малки купички отделете от сместа около 1 супена лъжица (може и малко по-малко) и оцветете с боя по ваш избор. С четка за рисуване изрисувайте вдлъбнатините на силиконовата форма и замразете във фризера за 10-15 минути. След това извадете формата от фризера и допълнете гнездата с не оцветената смес, като оставите няколко милиметра от горния ръб (защото при печене, чийзкейка се надува леко). Сложете силиконовата форма в тавичка и напълнете с вода, като гледате тя да не превишава нивото от половината на яйцата. В предварително загрята на 165 градуса фурна изпечете чийзкейка за около 45-50 минути. Оставете го да изстине така както е във формата. След това го поставете за около 30 минути във фризера. Целта е чийзкейка да се стегне максимално за да може по-лесно да се извади от силиконовата форма. След като го извадите внимателно от формата, го оставете в хладилника за да върне нормалното си състояние – тогава вече е готов за похапване :).
Правенето на този чейзкейк се оказа лесна работа. Мисля, че дори деца биха се справили. Печенето също не е сложно… Питам се обаче защо толкова време се страхувах, защо по-рано не преборих страховете си? Та той е толкова вкусен! И определено много различен от този със желатин, който съм свикнала да правя… А като видя тези шаренки яйчица ми става едно такова празнично, Великденско…
Браво, страхотна идея за употреба на тези формички!
Вики, благодаря. Не съм сигурна, но в такива формички мисля кексчета се пекат принципно – трябва да пробвам 🙂