От вчера имам нова любов в живота си! Тя беше толкова желана, толкова мечтана, толкова бленувана и толкова далечна… Мислих си, че дори беше неосъществима! Беше ли любов от пръв поглед или беше несподелена? А може би и двете? Все това се питах, щом толкова време желанието да го имам не се сбъдваше! Не знам! Може би аз не съм го желала толкова силно, колкото съм си мислела. Причина някаква все е имало! Но аз бях търпелива! Гледах го при всеки удобен случай, наслаждавах му се, тайно! Той не знаеше май за мен… май и аз толкова знаех за него… От вчера обаче сме заедно! И въпросите, които си задавах по-рано, са си все там, все така актуални. Сега и на двама ни ни предстои един дълъг период на опознаване.
Днес реших, че ще „изпробвам“ за първи път новата си любов. Не бях правила разядката с боб на която толкова отдавна се канех и реших, че сега е момента и за двете неща. Приготвяйки си продуктите за да започна иначе така лесното приготвяне на разядката, се сетих за разкази на семейството ми за мен като бебе. Един от тях беше, че мама не ме е кърмела много, понеже и спряла кърмата от стрес. Тогава покойната ми баба ме „захранила“ с попара от бобена чорба. Това ме усмихна! Та нали и аз щях да направя същото! Новият си помощник да го „захраня“ с бобена разядка :). Разказваха ми и как съм си играела с децата навън, вечно пазейки се, да не си изцапам рокличката. Обяснявайки ми и сега как съм си подреждала играчките, колко послушна съм била като дете, а дори и като бебе, се надявам и новата ми любов да прилича на мен като в миналото. Пожелавам си дълго съвместно съжителство в разбирателство! И дано бъдем щастливи заедно!
Вижте сега разядката, която приготвих и той не стоя безучастно. Какво ще ни предстои в бъдеще и дали той ще е незаменим мой помощник, ще разберете в следващите публикации.


Геновеф, направих разядката. Много добре се получи, но според мен лукът е много за 1 чаша сварен боб. Моята стана доста люта, но и така ще я изядем. Иначе вместо маслини сложих маслинова паста 🙂 Весело посрещане на новата година и ще се радвам да посетиш моя блог.
Дани, може би е редно да отбележа, че лука не е голяма глава, а и да, въпрос на вкус е. Ще го редактирам, благодаря. Благодаря и че си се доверила на моя рецепта. А аз се отбивам честичко в блога ти, но почти не оставям коментари по блоговете. Дори тук, моите трудно обслужвам.