На България края


Обичам да пътувам и да опознавам различни места. Винаги когато имам малко свободно време приготвям чантите и потеглям. Като се замисля доста често го правя виртуално. 🙂

 Този път рожденния си ден реших да отпразнувам на ново местенце. И въпреки, че знаех че ще бъда изморена от дългото пътуване и няма да ми е много до празнуване, реших да не е както обикновено. Дълго време избирах дестинацията. Щяха да ми се съберат няколко почивни дни след два месеца нон-стоп работа и исках да ги съчетая с море. И къде на море по на юг и по на юг от плажуването ми миналото лято? На картата са само 40 километра. Ами защо тогава като не са толкова много да не отида там?! Идеята да съм на почивка на края на България ме завладя толкова много, че колкото и да се чудих дали да е там или друго населено място, докато избирах местенце за плажуване и хотелче за отсядане, не ме напусна. Остана си в главата ми толкова дълго, че не само не можах да я прогоня, а дори несъзнателно започнах да се информирам в интернет къде да нощувам.

Мястото избрано, хотелът резервиран, багажът приготвен. И нека пътуването започне. Предстояха ми да измина с колата около 250 километра. Не са никак много, и повече съм изминавала. Но карането бавно било заради лоши пътища или ограничения заради камери, прави тези малко километри – много часове път.

Ставаш рано, получаваш от любимите си хора поздравления и букет за рожденния си ден и с добро настроение потегляш към края на България. Звучи приятно, нали? Така си и беше. 🙂 Отпътувах за Резово. През всички дни в които ми предтоеше да си почина, плажувам и разходя на нови места си имах компания. Приятна компания! И това да споделиш хубави моменти с любим човек е безценно…

Поизморени малко от пътуването решихме да спрем за кратка почивка. Село с широк площад, хубава детска площадка, вода от интересна на вид чешма, скулптури от дърво и музей. Как да не спреш и да не изпиеш чаша ароматно и топло кафе и да не се насладиш на гледката? Село Ясна поляна. Лично аз останах изненадана, че виждам табела „музей“. Изобщо не можах да повярвам, но си беше истина. Музей „Българската Ясна поляна“. Предполагам, че в него има изложба посветена на писателят Л. Н. Толстой, тъй като пред самото читалище носещо неговото име се издига  негов бюст. Нямаше време за посещения в музея, освежихме се и отново потеглихме.

 

След Синеморец се оказахме на главен път, който беше в ужасно състояние. Тесен – трудно се разминаваха два автомобила, неравности – много. Но пък се виеше през гориста местност, което  компенсираше трудното му преминаване. На няколко километра преди Резово те посреща кльон. На живо за първи път видях съоръжението с бодлива тел гледано до сега само на тв екрана. Пренася те някак в миналото и неусетно започваш да се питаш какво е било тогава. Отминахме. Пред нас се откриха гора, море и селце и се чудихме дали това е България или Турция. Оказа се, че е било южната ни съседка, след като видяхме табелата на Резово. Село Резово. Малко черноморско селце на границата ни с Турция – края на България. Жителите му са около 70 на брой. Само на няколко метра надморска височина е.  И е толкова спокойно.

Добре дошли! С усмивка бяхме посрещнати в рецепцията на хотел „Силистар“ и настанени в стая с прекрасна гледка към морето. Какво повече да искаме? Взехме си душ и решихме след наистина кратка почивка да отидем да разгледаме наоколо, а и да поплажуваме. Плажът се оказа твърде малък, но това не ни попречи да съберем малко слънчеви лъчи. Докато се изтягахме на пясъка се налюбувахме на препичащи се на слънце корморани, на малки лодки и рибари отиващи за улов. Не спирахме да гледаме и безлюдния турски плаж и не можехме да повярваме, че само на метри от нас е друга държава, с хора и традиции толкова различни от нашите.

След това се разходихме по левия бряг на река Резовска и не спряхме и за миг да се наслаждаваме на това райско кътче. Тя води началото си от най-високата част на Странджа планина на турска територия. Има много притоци, а склоновете и са обрасли с дъбови и букови гори. Българският бряг на реката е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. Река Резовска е по-бърза и студена от река Велека и често се среща пъстърва. Тя се влива в Черно море в малък залив, точно в края на селото. Естествена граница е между България и Турция.

Вечерта, когато щяхме да отпразнуваме рожденият ми ден, излизайки от хотела и чудейки се дали да останем в неговата лятна градина или да отидем на друго място, тока спря. Желанието ми за обикаляне в тъмното бързо се изпари и дори не разбрах как се озовах в приятна обстановка на свещи под звездите. Как да не останеш? Любезните домакини ни поканиха на една маса, а ние бързо се настанихме. Хареса ми! А и как да е иначе, след като бях на открито, под звездното небе, на лунна светлина и свещ гореше до мен? А от турско се виждаше поредната заря. Романтично нали? И празнично! Точно като за рожден ден! Отпразнувахме го с бяло вино и два вида риба – все пак бяхме на море. Но-о без торта. Обещах си да си направя когато се прибера от почивката и да се почерпим, но все още не се е случило.

На сутринта слънчевите лъчи галят кожата ти, а отваряйки очи виждаш морето, пясъка… и Турция. Решихме да се поразходим из Ахтопол и хапнахме в ресторант с морска гледка. Местенцето беше добро. Оцветени в синьо столове, бели покривки, а морските вълни палаво си играят и те примамват. След това отново се поразходихме, направихме някоя друга снимка и се отправихме към плаж Силистар. Там бяхме решили да плажуваме. Силистар е защитена местност в парка Странджа с къмпинг. Намира се на 6 километра от село Резово в северна посока. Плажът е около километър дълъг, покрит със златист, ситен пясък и заобиколен от скални образувания. Водата е прозрачна, а морето до колене. 🙂 Просто рай.

В следващите дни разходките ни в Резово и северната морска част на селото продължиха. Определено е много живописно. Плажувахме и един ден в Ахтопол, но не останах доволна. За няколко минути бяхме и на плажа в Синеморец. Но там не исках да оставам. Мястото беше претъпкано, а и не се чувствах комфортно. Просто има такива места, които знаеш, че не са твоето местенце без дори да си се докоснал до тях. Разхладихме се със сладолед и си тръгнахме. Плажуването на Силистар се оказа наистина най-добро. Особено когато хората започват да се разотиват. Тишината и спокойствието те обземат и забравяш къде си. 🙂 Много приятно местенце.  В една от вечерите за разнообразие си направихме разходка с лодка по река Велека, но за това ще ви разкажа в друг пост.

Дните се изнизаха неусетно… Този рай ни се искаше да продължи до безкрай, но трябваше да се върнем към действителността. Последния ден от престоят ни в Резово беше дошъл и си приготвихме багажа за връщане. Решихме, че за последно ще се припечем на пясъка на Силистар и ще отпътуваме. И без друго ни чакаха отново много часове път. Но този път щяхме да се срещнем с Ани – една приятелка от Бургас. Много се вълнувах! Преди да тръгнем от плажа и звъннах, но тя се оказа ангажирана със заспалите си дечица и срещата ни се провали. Много жалко. Надявам се обаче скоро да имаме възможност да се видим. И за да не сме „капо“, решихме че не е лоша идеята която ми дойде на ум. Времето, което щяхме да прекараме в сладки приказки на чаша кафе, да прекараме отново в морето. Но този път в Китен. Местенцето където плажувахме миналото лято. Разходихме се по брега и накрая се изкъпахме в така примамливите морски води. Спомените ни се върнаха, сякаш не беше преди година, а вчера. Още едно райско кътче от черноморието ни. Любимо място.

Времето напредваше и ние не трябваше да мислим за море, а за обратното ни пътуване. Естествено след толкова красиви моменти, то премина в емоционално обсъждане на почивката или просто в мълчаливи спомени. Беше невероятно! Там беше на България края, но там беше Рая.

Advertisements

13 thoughts on “На България края

  1. На България в края и си в рая. Наистина е вълшебно местенце. А ти разказваш увлекателно и интересно. Очаквам с нетърпение какво и как ще поднесеш в следващата си статия за разходките. Дали няма да има и клипче скрасотите който си била щастливка да видиш и щедра да ги споделиш. ЧАКАМ С НЕТЪРПЕНИЕ.

    • Дано на повече посетители им хареса начина по който пиша и честичко да се отбиват тук! Относно клипчетата – не обещавам нищо, защото може да се каже че нямам много, нямам и навика да правя. Благодаря за думите и предложението.

  2. Благодарим за милите думи ! Радваме се,че като нас сте усетили духа на селцето ,който връща всеки отново. Очакваме ви следващото лято !

    Поздрави от хотел „Силистар“

  3. Направо ми стопли душата в този кучешки студ навън! И аз много съжалявам, че не успяхме да се видим!

    • Ани, тази година като се постопли времето може и да имаме възможност да се видим!
      Така или иначе още не сме решили къде ще плажуваме 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s