Разходка с лодка… по река Велека


В публикацията си „На България края“ ви обещах разказ за река Велека…

За разнообразие на една от вечерите ни прекарани в село Резово, решихме да си направим разходка с лодка по река Велека. Оказа се много приятно изживяване.

След Синеморец и преди Ахтопол е моста над реката. От лявата му страна има паркинг, а не далеч от него е въпросния атракцион. Посрещат те две информационни табели, едната за местността, а другата за маршрута. Запознахме се с информацията на тях и продължихме да вървим. На около 20 метра след тях те очаква много зеленина, дървен крокодил на който да поседнеш, обесен скелет, а до него пояс, приятно местенце където да изчакаш събирането на групата и едно също толкова хубаво местенце  обособено за информация, както и разбира се лодки по реката. Колкото повече наближаваше началния час на разходката ни, толкова по-нетърпеливи ставахме.

 

Устието на река Велека е защитена местност от 20 години и е с площ от 1 511 хектара. Създадена е с подкрепата на Княжество Монако с цел опазването на редките животински и растителни видове. В местността не се допуска замърсяване с отпадъци, строителство, добив на инертни материали, прокарване на нови пътища, къмпингуване, палене на огън извън определените за целта места, брането, унищожаването и увреждането на дивите растения, достъп на МПС, плаването на всякакви съдове по река Велека в периода от 15 септември до 15 юни. Има пет вида маршрути, като велосипедния е в проект. Останалите четири са:

* познавателен – устието на река Велека, на север до Рибарска хижа, м. “Ахтото”, дължина 3 километра;

* пешеходен – Синеморец, м. “Царско кладенче”, с. Бродилово;

* конен – Синеморец, м. “Св. Илия” (чешмата), м. “Царско кладенче”, с. Бродилово, с. Кости;

* воден – с лодки по реката, разрешен от 15 юни до 15 септември в отсечката от вливането на река Велека в Черно море до местността „Царско кладенче“;

Ние избрахме последния вид. Изобщо не се и замислихме, понеже миналата година си направихме разходка по река Ропотамо и много ни хареса. Очаквахме много приятни емоции и сега, и очакванията ни се оправдаха. Домакините разпределиха групата в две лодки, помогнаха ни да се качим и потеглихме. Докато се наслаждавахме на красотите на реката ни разказваха за нея.

Велека е най-голямата и най-дългата странджанска река. Тя извира от Турция, но само 20 километра от нейното течение принадлежи на южната ни съседка. Останалите 125 километра са на българска територия. През пътя си към Черно море тя многократно променя вида и характера си, за да се влее в морето чрез красив лиман и спокойни бавни води. Интересното е, че дори да е сравнително голяма и широка, тя е плавателна само в последните си 7 километра преди вливането си в морето. Разходката ни беше около час. Фотоапаратите не спряха да щракат, а разказвачът ни упражни няколко езика.

Изобщо не очаквах докато се настаним удобно в лодката и се чудим къде по-напред да гледаме, че ще ни отведат до крокодил. Имаше дървен крокодил в реката – още една от атракциите, които бяха подготвили домакините ни. Щракнах с апарата една костенурка и минахме покрай гъста растителност във водата. Не успях да разбера каква е, но я имаше в изобилие. Продължихме да се носим по реката и да се дивим на природата. Имаше едно дърво във водата, което ми приличаше на риба меч, покрито със зеленина.

 Предстоеше ни среща с още една костенурка, както и с прочутите жълти водни лилии, които са застрашени от изчезване. Те придават на водната повърхност изключителна пищност. Растителността край течението на реката е богата и разнообразна. Корморани бяха накацали на дърво близо до туфите, които преди местното население е използвало за лечение на рак. Не можете да останете безразлични към пленяващата красота на река Велека. Докато лодката ни се носеше плавно срещу течението сред лонгозната гора, насреща се открои връх Папия (502 метра) – най-високият връх на Странджа планина на българска територия. И така както бяхме унесени в разказите и бързахме с правенето на снимки за да не изпуснем нещо важно, бяхме нападнати от мушички. Мнооого мушички. Раздадоха ни шапки за да се предпазим от тях. В нашата лодка имаше смелчаци, които не ползваха шапките, но от съседната лодка се възползваха почти всички. Моя снимка с въпросната шапка няма да ви показвам. 🙂

 

 

Заведоха ни и в пещера, образувана от лонгози. Уникално посвоему местенце, мъничко, колкото да се събере лодката, а ние да му се насладим отблизо. Когато другата лодка ни изпревари при въпросната пещера, се образува нещо като водопад. Успях да го запечатам на снимка. Връщайки се минахме мястото от което бяхме тръгнали и продължихме към устието на реката. Пред нас се откри пясъчна коса, която е около 500 метра и разделя реката и морето. Така едновременно можете да си ловите риба в реката, както и да се къпете във водите на Черно море.

 

Минахме и през самотното дърво на хълма. А под него бял лебед си почиваше. При устието на реката лодките спряха и ние слязохме за да си направим снимки. От пясъчната коса се вижда Синеморец, все едно е кацнал. А затлачен с пясък се оказа естуара на реката. Сякаш не реката се вливаше в морето, а обратното. След снимачният ни престой отново бяхме по лодките и след големия завой, в най-широката част на реката продължихме да се любуваме на красотите и. Покрай бреговете на река Велека са формирани съобщества от елша, планински ясен, бряст, черна топола, тритичинкова върба, орех и други. Долното и течение е обитавано от около 30 вида риби. Някои от тях са включени в Червената книга на България (списък на застрашените от изчезване видове в страната) – речна змиорка, резовска бряна и лупавец, а други в Бернската конвенция – говедарка, горчивка и обикновен щипок. Водите на Велека са богати на флора и фауна. Тя бива обитавана от земноводни, влечуги, бозайници, птици, голяма част от които са застрашени от изчезване, а морският орел е включен в Световната Червена книга. Над защитената местност преминава ръкав от най-големия миграционен път на птиците в Източна Европа – Виа Понтика. Край заливните гори на реката през последните години се среща и друг световно застрашен бозайник – рисът. В поречието на Велека се намират резерватите Силкосия и Узунбоджак.

Направих снимка на почиващият си лебед от близо и продължихме към атракциона. Точно под моста на реката се откри страхотна гледка, която се отразяваше и във водата. Толкова цветове, толкова красота на едно място…

Отново любезни, домакините ни посрещнаха, помогнаха ни да слезем от лодките, а аз не пропуснах да се щракна до скелета. 🙂

Измина един неповторим час, който винаги ще допълва престоят ни в Резово много приятно!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s