Genoveff.com

Вероятно разбирате добре думите хрупкави соленки, но се питате защо са откраднати? Ще ви кажа. С половинката бяхме в любимата ни книжарница за да купим отново подобаваща бройка книги. Естествено не мина и без разглеждането на такива. Времето там минава толкова бързо – никога не можеш да се наситиш на огромното количество книги, които ти се иска да прелистиш. Не пропуснах да разгледам и няколко кулинарни такива. В една от тях попаднах точно на тази рецепта. Изчитайки я ме впечатлиха малкото продукти и лесната направа. Някак си направо се запечата в съзнанието ми и си казах, че така и така съм я запомнила, ще трябва да я направя. Няколко дни по-късно и това стана.

Необходими продукти:

250 гр. маргарин

250 гр. сирене крема

400 гр. брашно

1 ч. л. захар

1 ч. л. сол

сусам за поръсване

жълтък за намазване

Начин на приготвяне:

В не голяма купа за кратко с миксер разбийте  маргарина и крема сиренето. Сложете захарта и солта и отново разбъркайте. Добавете брашното и омесете меко тесто. Ред е да оформите соленките. Аз разточих не много дебела кора и изрязах с формичка кръгчета, като с по-малка по диаметър леко ги притиснах отгоре. Намазах ги с разбит жълтък и поръсих със сусам. Тъй като станаха тънки, реших другата част от тестото да го направя във формата на кифлички и да са без сусам, но пак намазани с разбит жълтък. В книгата от която „откраднах“ рецептата пишеше соленките да се оформят на топчета, леко да се притиснат отгоре с ръка и с капачка да се направи леко кръгче, така че да заприлича на гъбка. Вие може да изберете друг вариант за оформяне, това няма никакво значение. След това се мажат със жълтък, поръсват се със сусам, а може и ким и в предварително загрята на 200 градуса фурна се пекат до порозовяване.

Идеални са за бира (според половинката) и за хрупкане ей така минавайки покрай тях (според мама). В същност след работа половинката ме уведоми, че отива да им обърне внимание, а после като влязох в кухнята вече нямаше и троха от тях. Естествено бях много изненадана, че така светкавично изчезнаха и попитах дали сам ги е изял, а той видимо доволен ми каза, че не, но по-голямата част са били за него и трябвало пак да направя, но в по-голяма доза, че да имало и доволно за биричката :).

Ами това е! Кратка история и вкусни хрупкави соленки. Малко продукти, лесно и бързо правене – какво чакате, че не запрятате ръкави :)?