Шоколадов кекс с тиквички, как ви звучи? Странно ли? За мен е интригуващо! Когато видях заглавието в „Златната книга на шоколада“ си казах, че трябва да го опитам. С малко изменения правих рецептата няколко пъти и винаги не можех да спирам да опитвам :). Нали ме разбирате? Хапка след хапка, парче след парче…
Споделих с половинката намеренията си да правя кекс с тиквички. Не получих кой знае каква реакция. Когато обаче забъркъх сместа и му дадох да я опита в суров вид, имаше „И това с тиквички?“. Да, да с тиквички! Бутнах формата в печката и зачаках. Беше ми много любопитно що за кекс ще е това. Изваждайки го след изпичане, нямах търпение да изстине за да го разрежа. Дойде моментът и О-о, каква вкусотия. На места леко „пробляскваха“ тиквичките, на други ясно си личеше шоколада, а комбинацията между тях определено си струва да направите тази мързелива рецепта.
Необходими продукти:
400 гр. брашно
50 гр. какао
400 гр. захар
250 гр. настъргани тиквички
70 гр. шоколадови калети
4 яйца
200 мл. олио
100 мл. прясно мляко
1 капсула течна ванилия
1 п. бакпулвер
1 ч. л. сода бикарбонат
1/4 ч. л. сол
пудра захар за поръсване
Начин на приготвяне:
В голяма купа сложете брашното, какаото, бакпулвера, содата, солта, олиото, захарта, ванилията, яйцата и прясното мляко. С помощта на миксер и приставките за тесто разбъркайте сместа до хомогенност. След това добавете тиквичките, които са леко изцедени от водата и със сладкарска шпатула разбъркайте. Добавете шоколадовите калети и отново на ръка разбъркайте. Изсипете сместа в подготвената ви форма за кекс (диаметър 25 сантиметра, от тези с дупките в средата) и печете до суха клечка в предварително загрята на 180 градуса фурна. След това оставете кекса да се охлади във формата, а после го извадете на решетка. Сложете кекса в сервизна чиния и обилно го поръсете с пудра захар.
И ако на предходния кекс си позволих да кажа на татко какво има в него (не че не се виждаше), то тук си премълчах. Исках да видя реакцията му без да знае, че вътре има тиквички. Отново имаше „Оле, оле, оле…“ вътре в мен, когато две от парчетата изчезнаха светкавично. Кекса се хареса и от всички останали у дома, за това нали се сещате къде отидоха тиквичките от последната ни реколта? Да, в този вкусен и нестандартен на „слушане“ кекс.
От време на време мама подслажда колежките си с нещо приготвено от мен. Когато сряза част от кекса за да им занесе, аз останах доволна, защото исках да разбера дали и на тях ще им хареса и най-вече ще познаят ли че в него има тиквички. Завърна се с това „любовно писмо“: