Лятото отмина, но аз ще ви върна малко назад във времето. Да, отдавна не съм писала, с изключение на „спешната“ публикация за рождения ден на майка ми, но ще поправя тази грешка.
Времето сигурно на никого не му стига. Предполагам всеки иска да направи нещо, но го отлага за после с надеждата, че тогава, ще има времето с което иска да разполага, че ще успее да изпипа нещата докрай или просто ще се наслади пълноценно. От една страна това е причината за мълчанието ми. Да напиша публикация, незнайно защо, за мен е много време и труд. За това дори и да имам снимка и рецепта, те не се появяват на бял свят. Ще си кажете, че всеки е зает и това не минава за оправдание? Ами тогава да ви кажа и другата причина. В един майски ден получих телефонно обаждане с предложение да се преместя да работя в по-голям град, а аз си помислих, че това е шега! Исках това преди две години и изобщо не го очаквах сега. На шега или не преместването ми се състоя и аз бях погълната от какви ли не битовизми с добавка работата.
Няма с подробности да ви описвам чистенето на жилището, купуването на домакински уреди, развалянето на едни и подмяната им с други, опознаването на града, новите „стари“ колеги, работата. За всичко това се оказа, че е нужно време и то много повече отколкото аз си представях. Това, че не знаех къде какво съм сложила, къде да го търся или багажа в кашоните стоящ седмици наред мисля, ще допълни картинката. Към всичко това обаче трябва да добавя, че аз оставих там семейството си и бях съвсем сама! Когато имаш прекрасно и голямо семейство, дните сам минават бавно! За първи път период от два месеца ми се видя като вечност.
След малко повече от два месеца раздяла, аз щях да бъда отново с тях за да празнувам рождения си ден. И ако друга година отивах някъде или празнувах навън, то сега исках да съм си у дома! Семейството ми не пропуснаха да ми честитят с цветя и подаръци като по традиция, но аз вече имах всичко – имах тях! Исках всяка свободна минута да бъда до тях, да разговаряме, да се смеем… Изобщо не се интересувах, че е редно да направя нещо за почерпка на приятели, съседи и роднини или да приготвя празничната вечеря. До последно не бях решила какво ще е основното, но десерта ми се въртеше в главата от много време. Това, че всичко нужно от към посуда и разни сладкарски джаджи останаха в големия град и че трябваше да се справям с наличното и сигурността ми, че няма да стане както го искам, изобщо не ме притесняваше. Можеше и да имам рожден ден, но нямаше значение дали десертът щеше да получи както в представите ми или дори нямаше да има десерт. Нямаше значение нищо друго, освен семейството ми! Дори напредването на времето и спирането на водата не ме притесниха. Можеше да няма десерт или основно, можеше дори и да не празнувам Христовата си възраст, но бяхме заедно! И беше хубаво!
Тъй като съм лятно бебе, а и както казах този десерт ми се въртеше из главата от доста време, все пак реших да го направя. Сладоледена торта. Е-е, исках да е съвсем различна, с домашен сладолед и разни други подробности, но може би следващият път. Сега се получи с два вида купешки сладолед, шоколадови капки, домашен пандишпанов блат и праскови.
Необходими продукти:
3 яйца
1/2 ч. ч. захар
1/2 ч. ч. брашно
1,5 кг. шоколадов сладолед
1,5 кг. ванилов сладолед
50 гр. шоколадови капки
2 праскови
* 1 ч. ч. = 200 мл.
Начин на приготвяне:
В купа с миксер разбийте яйцата до удвояване на обема, добавете захарта на части и бъркайте до пухкав почти бял крем. С дървена шпатула добавете лъжица по лъжица брашното, като внимавате да не спадне обема. Сместа изпечете в предварително загрята на 180 градуса фурна до суха клечка. Оставете блата да се охлади напълно. След това го поставете в сервизна чиния и разстелете леко разтопения шоколадов сладолед. Оставете във фризера да замръзне напълно. Извадете от фризера и добавете размекнатия ванилов сладолед объркан с шоколадовите капки. Загладете добре и върнете отново във фризера за кратко. В това време нарежете прасковите на тънки парчета по дължина. Извадете тортата от фризера и украсете. Върнете отново на студено, а преди сервиране оставете за кратко на стайна температура.
Отчитам, че при рязане може би по-добре щеше да е ако тортата беше украсена с по-дребен плод, но и така се хареса много и се изяде. А аз бях доволна не само, че бях със семейството си и роднини, а и че приятели, които не бях виждала много време ме изненадаха за празника. Да не пропусна и честитките във Фейсбук – четейки ги направо настръхвах. Благодаря на семейството си, благодаря и на вас!
Genoveff.com 