Разглеждам си снимките и попадам на тази турска баклава. Правила съм я много пъти, но никога не съм я споделяла с вас. Миналата нова година сме се подслаждали с нея например. Някои предпочитат да я направят за Коледа. За това и реших, че е крайно време да и напиша рецептата. Тук корите не се купуват от магазина, а си ги точите сами. И противно на изникналото ви в съзнанието „ще е трудно“, изобщо не е така! Аз също си мислих, че няма да се справя, а винаги го правя с лекота.
Винаги когато съм се интересувала с колко кори се прави баклавата стигам до различни мнения. Явно всеки както му е удобно и си знае, но винаги са звучали стряскащо – 36, 40, 48… От всичко изчетено и разпитаните по темата стигнах до извода, че 40 е добра бройка. И смея да твърдя вярна. Потвърди го един майстор на ориенталски сладости живеещ в Шумен чрез страниците на вестника.
Знам, че трудно ще ми повярвате на думи колко лесно се точат 40 тънки и прозрачни кори за голямата тава, но това е така и само като опитате ще се убедите. Запрятайте ръкави сега, защото ако ще се подслаждате за Коледа, баклавата трябва да отлежи – тогава е най-вкусна!
Това за мен е много полезна информация.