Годината не е 1950-та и Bill Rosenberg не открива първото си заведение Dunkin’ Donuts. Годината е 2014-та и Genoveff открива първите си малки, вкусни Rossonera’ Donuts. В същност, ако не беше се забавила толкова с приготвянето им, тя щеше да ги открие много по-рано. Видя ги при съфорумка миналата година и се влюби в тях от пръв поглед. Поиска си рецептата, а Rossonera беше така добра да и я даде и опише подробно начина на правене, приложи дори снимков материал. Genoveff обаче не можа да пребори страховете си от месене и втасване дълго време.
Явно приказката „Всичко с времето си“ е много точно казана! След като у мен години наред назряваше идея как приготвям различни тестени вкусотии, после опитах с разни теста, които нямат нужда от втасване, а след това направих и първия си хляб, се престраших да направя рецептата чакаща в пощата ми почти 7 месеца. И О-о, получи се! Пред мен стояха първите ми донати! Благодаря много на Rossonera за споделената рецепта! А ето и нея.
В дълбока купа пресявате около 300 гр. брашно, в него слагате солта и обърквате леко с ръце. Правите кладенче. В друг съд в топлото мляко разтваряте сухата мая, прибавяте и 2 ч. л. захар, разбърквате и оставяте за малко настрана, докато шупне. Отделно в купичка разбивате жълтъците с 5 с. л. захар. Разтопявате и маслото. След като маята е шупнала, в брашното добавяте първо маслото, разбитите жълтъци със захарта и на края млякото с маята. Замесете меко тесто, като съответно ще се наложи да добавите още брашно. Оставете в купа, завийте с кърпа или стреч фолио и оставете да втаса, докато удвои и утрои обема си.
След като тестото е добре втасало го разточете на кора с дебелина 0,6 сантиметра. Изрязвате донатите с помощта на два ринга. Големият е с размер 9,8 сантиметра, а малкият е 3,8 сантиметра. Така готовите и оформени понички оставете върху навлажнена кърпа да втасат още малко (около 20-30 минути) и изпържете в горещо олио. Тъй като се пържат много бързо, трябва да внимавате и да ги обръщате често, като не ги набучвате, а си помагате с две лъжици.
Извадете на хартия да се отцедят и след това украсете по ваш избор. Сервирайте.
Тъй като имам доста „играчки“ у дома, реших да ползвам една от тях. Отчитам, че размера на големият ринг е идеален, но на малкия не. Може би трябваше да послушам съвета на Rossonera и да изрежа вътрешността на доната с капачка от олио. Така дупката в средата щеше да е по-малка и донатите щяха повече да приличат на себе си, а не леко на гевреци, но за следващият път ще знам. А други подслаждания с донати и понички определено ще има. Ще продължа да правя както тази рецепта (понеже е много вкусна, особено с течен шоколад), така и нови рецепти от книгата която си купих в началото на годината.
От тази доза получих 27 донати. Съветвам ви да не изпускате рецептата, за да не съжалявате после! И още един съвет – ако няма да украсявате донатите с пудра захар или течен шоколад, увеличете захарта в тестото (по ваш вкус).
Всички обичаме донати, нали? Е-е, аз отивам да правя новата си доза 🙂 .